В днешно време няма да намерите по-екологосъобразен и евтин източник на енергия от природния газ, когато говорим за фосилни горива т.е. горива добивани от недрата на земята. Понякога наричан и „преходно гориво“ заради идеята, че в бъдеще човечеството ще ползва все повече възобновяеми източници и водород, и ще намали драстично ползването на въглища, нефт и газ, природния газ има интересна история, която искаме да разкажем в поредицата наши статии за него.
Откриване и ранно приложение
Първите исторически данни за откриване на природния газ са между 6000 и 2000 г пр.н.е. на територията на днешен Иран. Много ранни записки описват наличието на изпускане на газ от земните недра, който често се е самозапалвал сам от мълния или други условия, най вече около Баку, днешен Азербайджан.
Най-ранното използване на природен газ датира от 900 г. пр.н.е. в Китай. Първите опити за сондаж на газ в Китай датират от около 211 г.пр.н.е. на дълбочина от окло 150 метра. Сондирането се е осъщестявяло с банбукови стълбове, а добития газ се е използвал за сушене на каменна сол.
Природният газ е бил непознат в Европа до неговото откриване в Англия през 1659 г., но дори тогава не е влязъл в употреба. По-късно след 1790 г. газът получен при добива на въглища, често наричан и „градски газ“ по онова време е станал основно гориво за осветяване на улиците и къщите в голяма част от Европа.
В Северна Америка първото използване на газ с комерсиални цели от плитък кладенец стартира през 1821 г. в Фредония, щата Ню Йорк. Газът е бил транспоритан до клиентите чрез използването на тесни оловни тръби и е бил използван от домакинствата за осветление и готвене.
Развитие на тръбопроводния транспорт на газа
През 19 век използването на природния газ се е осъществявало на мястото на добиване на газа и в близката околност около находището, тъй като до тогава не е съществувал начин за транспортирането на газа на дълги разстояния. Природният газ е изоставал с възможността в употребата му в индустрията, в която по това време основно приложение са намирали въглищата и нефта. Важен пробив в технологиите за транспорт на газ се появява през 1890 г. с изобретяването на херметичните тръбопроводи. Независимо от това материалите и строителните техники използвани по онова време, остават толкова тромави, че газът не може да бъде транспортиран на повече от 160 км от източника на добиване.
Транспортът на големи разстояния на природен газ започва реално да намира широко приложение след 1920 г. благодарение на развитие на технологиите за производство и строителство на газопроводни системи. От 1927 до 1931 повече от 10 големи газопроводни системи са реализират в САЩ. Всяка от тези системи е била изградена с диаметър на тръбите 50 см и дължина над 320 км. След Втората световна война е започнало създаването на все по-големи по диаметър газопроводи за транспорт на газ на далеч по-големи разстояния. В този период е станало възможно производството на проводи с диамтър над 150 см, което е позволявало пренасянето на по-големи количества газ на по-далечни разстояния.
До началалото на 70-те години на 20 век, най-големите газороводи са били в Русия. Като пример за такъв газопровод е дългия 5470 км газопровод „Северно сияние“, който пресича планината Урал и повече от 700 реки свързващ Източна Европа с западносибирските газови находища в Арктическия кръг. В резултата на това газът от находището в Уренгой, което е най-голямото в света, се транспортира днес до Източна Европа и от там до Западна Европа.
Газопровод „Северно сияние“, Русия 1970 г.
Друг газопровод, по-къс на дължина, но който също е голямо инженерно постижение, заради сложността си е Транс средиземноморския газопровод с диаметър на тръбите от 50 см, който е построен между 1970 и 1980 г. и свързва Алжир и Сицилия (Италия). Преминавайки през средиземно море на места газопровода се намира на дълбочина над 600 метра.
Природният газ като първокласно гориво
До края на 60-те години на 20 век природния газ не е намирал голямо приложение, а основно се е развивала нефтопреработвателната промишленост. В края на 60-те и началото на 70-те години настъпва петролна криза , изразена със сериозен недостиг на нефт, което превръща природния газ във важен световен енергоизточник.
Дори в САЩ използването на природен газ за отопление на домакинствата е било лимитирано до 1930 г., когато „градския газ“ е започнал да се заменя от по големи и евтини доставки на природен газ, който е бил с по-голяма енергийна стойност от газа получаван от мините. Положителен факт, който още повече спомага за налагането на природния газ, като важен енергиен източник в света е това, че за разлика от другите фосилни горива, при неговото изгаряне се отделят основно въглероден диоксид и вода. За сравнение, при изгарянето на въглищата и нефтени горива, токсичните въглероден монооксид, азотни оксиди и сажди (коксови частици) се отделят в немалки количества в изгорелите газове.
В резултат на това днес природния газ е предпочитано гориво за отопление, топла вода и готвене в бита, в целия свят, а електроцентралите заместват поетапно въглищата с природен газ с цел намаляване на вредните емисии и постигане на високо ниво на декарбонизация (намалявяне на парниковите газове) не само в Европа, но и по целия свят.
Използвани източници: Encyclopedia Britannica
Всяка статия в настоящия сайт е авторска и е написана от нашите експерти и инженери. Когато в дадена статия е използван външен източник, той задължително е цитиран. Публикуването и копирането на материалите и части от тях, без изрично съгласие на Дженерикс Партнърс ООД е забранено.
