Няма риск битовите потребители да останат без доставка на природен газ
Въпреки енергийната криза в последните месеци и настъпването на сериозни промени в геополитическата обстановка, реален риск от спирането на доставките за битовите потребители на газ в България по-скоро няма. За разлика от 2009 година, когато България беше 100% зависима за доставките си от Русия, от тогава доста неща се промениха и ситуацията е съвсем различна. Дори доставките на газ от страна на Газпром да бъдат спрени напълно, то това няма да доведе до спиране на газа за битовите потребители.
В определени моменти над 33% от потребявания природен газ в България може да се внася от други компании
За разлика от 2009 година, когато България беше почти 100% зависима от руските доставки на природен газ, днес националната газова инфраструктура е далеч по-развита, и въпреки липсата на изградената Междусистемна газова връзка Гърция-България или газопровода, който ще доставя газ в България през ТАР (Трансадриатическият газопровод), днес България и част от газоразпределителните дружества, могат да внасят газ както от ТАР през алтернативни пътища, така и втечнен газ от газовите терминали в Гърция. В определени моменти тези доставки могат да достигнат над 33%. Като алтернативен път на Междусистемна газова връзка Гърция-България, се използва съществуващата връзка Неа Месемврия – Кулата. Макар през този газопровод да не може да се осигури пълен капацитет, то той е напълно достатъчен, за да покрие нуждата на битовите потребители, училищата и болниците.
Дори през 2009 г., не съществуваше реверсивна връзка между Гърция и България през Кулата, която от 2014 година позволява обръщане на потока и внос на газ в посока България. През тази връзка може да се осигурят около 3 млн. куб.метра газ дневно, което е над 30% от дневното потребление на България и покрива напълно нуждите на битовия сектор. За да се обърне потока и да започне внос на газ през тази връзка са необходими 2-3 часа технологично време.
Газоразпределителните дружества имат алтернативни доставчици
В България в градски условия газоснабдяването на битовите потребители, училищата и болниците се осъществява от лицензирани газоразпределителни дружества, които са частни компании и нямат общо с държавната компания Булгаргаз, която всъщност продава газ на тях.
Тези дружества, особено най-големите, в лицензиите, на които попадат и столицата и по-големите градове в България, купуват газ от различни източници, а не само руски газ чрез Булгаргаз. Част от газа, който купуват е американски, и в същото време освен Булгаргаз,някои от тях имат резервни капацитети за доставка на втечнен газ през Гърция.
Дори през 2009 г., когато бяха спрени доставките на природен газ за България, беше приложен закона за защита на битовите потребители. В същото време голяма част от топлофикациите започнаха да използват временно мазут, за да осигурят услугата на клиентите си, а голяма част от промишлените потребители преминаха на алтернативно гориво.
Има и редица допълнителни алтернативни пътища. Освен гръцките терминали, България е свързана с турската мрежа чрез турски и балкански поток, през който и в момента се доставя руски газ. През 2009 година единствената входна точка за газа беше Исакча, при Румъния, който беше връзка с Украинската газопреносна мрежа. В Турция са разположени 5 терминала за втечнен природен газ, които постъпват в тяхната преносна мрежа. При ситуацията на криза е напълно възможно да се заявят допълнителни количества газ, които да захранят България през Балкански поток.
Битовите потребители са „защитена група“ по закон, което е допълнителна гаранция
Съгласно закона за енергетика, битовите потребители, училищата, детските градини, болниците и някои други обекти попадат в специална група потребители, наречена „защитена“. По този смисъл това означава, че тези потребители се спират последни при евентуално ограничаване или спиране на доставките на природен газ. В същото време за промишлените потребители имат запаси от алтернативни енергоизточници (напр. мазут при топлофикациите), за да може бързо да преминат на друг енергоизточник временно.
При условия, че битовите потребители съставляват около 20% от цялото годишно потребление за страната, а останалата част се ползва от промишлеността, то осигуряването на тези количества газ не е толкова сложна задача, дори при пълно спиране на газоподаването от текущия най-голям доставчик Газпром.
Като добавим и факта, че предстои и затопляне на времето, то осигуряване на природен газ основно за топла вода и отопление в по-студените, докато се изгради Междусистемна газова връзка Гърция-България, е напълно реалистична задача, която може да се реши дори само ако се използва правилно газовото хранилище в Чирен, в което могат да се осигурят запази за около месец.
За следващия отоплителен сезон, рисковете ще са напълно премахнати
И Европа и България, дори да не искат, в последните години научиха важни уроци, че зависимостта само от един доставчик на енергия, може да е много неприятна не само заради осигуряването на непрекъснатост на снабдяването, а заради невъзможността да се влияе върху цената на енергоизточниците при липсата на конкуренти условия.
Изграждането на Междусистемна газова връзка Гърция-България, се превърна в истински приоритет за България в последните месеци и е напълно подкрепена от Европейския съюз. Към март 2022 газопроводът е в много напреднал етап на строителството и предстои неговото пускане в експлоатация през юли 2022.
Годишното потребление на България на природен газ е 3 млрд. кубични метра, толкова колкото е и капацитета на новия газопровод. В същото време е предвидено в бъдеще, капацитета на връзката да се увеличи до 5 млрд. кубични метра при промяна на пазара, така че да посрещне бъдещите по-големи нужди от газ. Това ще позволи на България да стане максимално независима, както и да получава добър микс на цените при наличието на много доставчици от различни страни. С реализацията на проекта, новата газоразпределителна и преносна мрежа в България ще позволи на търговците да внасят газ от Русия, Азербайджан, САЩ и други страни.
Диверсификацията на доставките ще позволи сериозна промяна в цената на газа и за следващия отоплителен сезон цените вероятно ще се доближат до тези преди енергийната криза, след успокояване на пазарите. Текущите цени почти са достигнали своите върхове и те не могат да се увеличават безкрайно. В същото време зависимостта на другите енергоизточници от цената на нефта и газа, винаги ще остави природния газ в позиция на един от най-евтините варианти за отопление. Повече за влиянието на цените и техните промени можете да прочетете в нашия анализ „Шоковото поскъпване: Кое е най-евтиното отопление в началото на 2022?“
Изводи
В краткосрочен план рискът от преустановяване на газоподаването за битови потребители е малко вероятно. Към днешна дата съществуват достатъчно точки за доставка в България, комбинацията от които позволява напълно да се покрият нуждите на голяма част от потребителите и напълно на битовия сектор. В средносрочен план, в следващите 3 до 4 месеца, с въвеждането в експлоатация на газовата връзка с Гърция, България ще си осигури висока независимост от доставките на руски газ и ще може да стане част от истински конкурентен пазар, в който цените ще могат не само да са по-ниски, но и е напълно възможно да се върнат на нивата преди настъпилата енергийна криза. Така, че ако планирате да се газифицирате, можете спокойно да използвате следващите месеци, за да си осигурите комфорт през следващия отоплителен сезон. Защото до следващата зима рисковете за проблеми с газоподаването по каквито и да е причини, в т.ч. политически или технически, ще са сведени до минимум.
Избери най-евтиното и подходящо отопление за твоя дом или офис.
Ние ще ти помогнем!
Всяка статия в настоящия сайт е авторска и е написана от нашите експерти и инженери. Когато в дадена статия е използван външен източник, той задължително е цитиран. В настоящата статия, част от данните са взети от сайта icgb.eu . Публикуването и копирането на материалите и части от тях, без изрично съгласие на Дженерикс Партнърс ООД е забранено.